... сигурно съм адски несъстоятелен 
с голото си тяло край прекрасната Жена, 
изпънала Анди и Кордилери в леглото ми, която чете „Лолита” – 
и вярва повече на Набоков, отколкото на многозначителните ми безмълвия, 
тя ми казва – стига плътски безумия, почини си малко, 
или – пий един аналгин, а аз съм сигурен, че я боли главата – 
и Набоков държи ключа към нейните потресаващи женски лудници, 
в които и най-нормалният луд ще се обеси 
на изключения от топлофикация радиатор – 
битие на Жена предполага острови от мъдро стаено неблагоприличие, 
какво съм и какъв съм мъж с тая мокра пура между зъбите, 
трите презерватива от насипните „Love Game Ultra Thin”, пищящия смартфон, 
и забравената салфетка с печат от червило с дъх на кокос и ванилия
в задния джоб на дънките – и защо дишам лавините си от мълчания 
в разпилените ѝ под мен сипейни коси, ако не съм целеустремено насочен 
към нейните хълмове, овали, прагове, падини – и шепи, 
стиснали Набоков за топките на 132-а страница 
в ленивия петъчен следобед...

4 август 2017 г. 
гр. София, 16, 45 ч.

 

Извини ме, за читателското противоречие,
но намирам, че многозначителните ти безмълвия,
държат ключа към потресаващите женски лудници и именно те създават
островите от мъдро стаено неблагоприличие. :))))))
Ами Мъжка си е тая мокра пура между зъбите и
трите презерватива. :)))))
Целеустремено насочен(и) лавини от мълчания има.....а за какво и е притрябвала книга?! :)

Много прегръдки, Чу!
Прекрасен и много вълнуващ както винаги! :)

Благодаря, чедо.
Светли почивни дни ти желая, ся им казват "уй-кенд"! :-)))))))))))))
Чу

Да кажа още нещо: жените много обичаме заря. :)))))
А ти правиш най- красивата поетична заря, макар и сутрин! И трябва да знаеш, че съм много, много, много щастлива. :)
Поздрави седма пейка от мен!
Благодаря за прекрасните стихове. :)

Утринната заря беше в твоя чест, сладоледът "Ескимо" на клечка ще го ядем на Седмата пейка, когато се върна във Варна, а това е още далече - чаааак на 17-и август.
Поздрав от Полите на Витоша!
Чу

пий един аналгин, а аз съм сигурен, че я боли главата –
и Набоков държи ключа към нейните потресаващи женски лудници,


Какво повече да ти кажа!

Освен че си велик :))))))))))))))))))))

и умопомрачаващо талантлив

Космополитен!

Родоски колос в поезията

Недостижим на космическо ниво :))))

И внимателската с прелитащите чинии, една вече е прелетяла блога ти :))))))))

Докато тя е чела "Лолита", дали я попита може ли да се катериш по "нейните хълмове, овали, прагове, падини"? Извинявай за любопитството... Едно време, когато заплатата ми беше цели 5 щатски долара, измислих виц. Марийка, изтерзана от нямането, пита: "Иванчо, кога ще се оправим?" А той отговаря: "Споко, Марийке, щом съберем пари, ще купя презерватив..."
Блазе ти, чичовото! Ти си млад, красив, талантлив, с възвишени мисли, а аз още бъркам бетон и се чувствам като тромав слон. На моята възраст трябваше да съм вече с жълта броеница в ръцете и да командвам челядта.
Бъди жив и здрав!
Чичо ти

Набоков за мен е боклук, повтаря за мен.

Няколко пъти се опитвах да започна "Лолита", но приказките на Хумберт Хумберт са фекалии, нормално за руски еврейн в щатите...

Това ми стига.
Благодаря ти за прекрасния "ленив" следобед във вилата ти на Владая, както и на кметицата за прекрасните снимки!
Чу

Е, щом Владая ме призна, да се готви и село Симеоново! :-))))))))
Чу

Да, скромно казано.
Чу

Кво си говориш, направо съм командир в столичната НАСА на летящите тоалетни чинии над Симеоново! :-))))))
Чу

И Александрийски фар, да не забравиш утре! :-)))))))))))))
Чу

Така е, нима някой оспорва космическите аксиоми?
Чу

Е, аз какво да сторя, като женицата просто се изпуска по малка - и изтърва по голяма нужда, денем и нощем? :-)))))))))
Чу

Ооооо, Чичо Пепи, знаеш ли как си мечтая да хвана и аз броеницата, да седнем с теб на Стълбата към Луната и да си пием кротко бирата?
Много ти благодаря.
Лека вечер!
Чу

Проблемът - дали обичаме едного или другиго в литературата, си е на обичащия.
Ако мразиш някого, трябва да знаеш защо.
Другото е необяснима злоба, Тигре.
Чу

Мъжко стихо, с мирис на тютюн и сол!!!

Няма как да е другояче, Фавне. Педерастки простотии в моя блог няма да видиш.
Чу

Нямам претенция да познавам творчеството на Набоков, но сблъсъка ми, повтарям сблъсъка ми с началото на "Лолита" беше органично противен за мен.

Омраза и злоба, не

То - началото де, и в "Престъпление и наказание" на Ф. М. Достоевски, и в "Братя Карамазови" на Л. Н. Толстой е тежко, дори тромаво, трудно, за да не кажа - непоносимо. Но послеее... като набере скорост, става страшно!
Опитай пак, просто трябва да преодолееш себе си и читателската ти същност ще се отвори като цвете.
Благодаря.
Чу

Не бих правил аналогии между набоков и Достоевски или Л.Толстой.

"Престъпление и наказание" никога не е било за мен проблем в начало, "среда" или финал, а Карамазови ми бяха интересни поради факта, чер идеята за тях Толстой е взел от "Разбойници" на Шиллер.

При Лолита за мен не иде реч за тромавост, а за отврат в моя случай.

Е, аз се хванах за думата "начало" в твоя комент, Тигре... разбира се, че за никакви аналогии не може да става въпрос.
Благодаря за отделеното време и внимание!
Чу